МАРСЍЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Марсилия и до марсилец. Железните кепенци са заключени, но вратите отворени и от полумрака извътре лъха мирис на солена риба, марсилски сапун, стафиди и мастика. К. Константинов, ПЗ, 13-14. В Прованс е и Тулон (75 000 ж.), также укрепен град с военно пристанище, много по-широко от марсилското. С. Бобчев, ПОС (превод), 143.

Марсилска керемида. Вид плоска керемида; цигла. На покривите се червенееха марсилски керемиди, от стрехите се лъскаха поцинковани тръби за капчуците. Кр. Григоров, Р, 12. И къщата бе много солидна, с жълти марсилски керемиди и цинкови улуци. П. Вежинов, НБК, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)