МА̀РСОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Астрон. Който се отнася до Марс, свързан е с Марс. Марсова атмосфера. Марсови спътници.
2. Остар. Книж. Който е свързан с военното дело и с войската (по името на древноримския бог на войната Марс); военен. Николина, преди да се сближи с Кънча, си имаше друг обожател и поклонник — тоже от нижните чинове на марсовите чада. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 250. „Във време на война, казва Евлия Челеби, властта е в техните ръце [на юруците]: не само румелийският везир, но и султанът даже не се меси в тяхната работа, тъй като те са марсови чада, денонощно се намират под огън и излагат живота си“. П. Делирадев, В, 303.
◊ Марсово поле. Книж. Бойно поле, място на полесражение. — Това може да те печали, любезна Геновево, дето аз отваждам на полето Марсово, .. да ослободя от неприятелите милото ни отечество. П. Тодоров, МГ (превод), 6. Още малко и стълповете на политическия преглед щат да представляват само Марсово поле. НБ, 1876, бр. 48, 188.
МА̀РСОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Мор. Който се отнася до марс1. От малката полукръгла площадка на марсовата наблюдателница всеки се мъчеше да определи произхода на кораба. Гр. Угаров, ПСЗ, 654. Сигнализират марсовите наблюдатели: / — Напред, наляво — кашалоти! Е. Багряна, ПЗ, 110.