МАРТА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мертек. Горе седяха снощните мъже и ковяха летви. Бяха лапнали по два-три пирона в уста и седнали на мартаците, въртяха теслите. Г. Мишев, ЕП, 58. Изправи се и размисли къде да скрие своите бюлетини, .. Реши да ги навре между мартаците на обора. Т. Харманджиев, КВ, 231. Тази кория има 125 уврати дървета за кириши, 1000 уврати за мартаци, .. и 100 уврати с мешеви дървета. Дун., 1876, бр. 145, 2.