МА̀РТЕНИЦА ж. Усукан конец от червено и бяло с пискюлчета накрая, който, според народната традиция, се връзва за здраве на първи март. Вътре в магазина сякаш бе дошла пролетта. Чак до тавана стените бяха обкичени с мартеници. Л. Галина, Л, 102. На чердака се полюляваше от топлия вятър едно червено пасмо, изнесено още при пролет за мартеница. Й. Йовков, ЖС, 215. — Ето, вече е пролет. По нас кокичетата цъфтят, хората са турили мартениците под камък. Д. Габе, МГ, 155. Баячката зема два конеца, едина бял, другия червен, .., усуква ги като мартеница. СбНУ VII, 143.