МА̀РТЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до месец март или е характерен за месец март. Мартенското слънце грееше между бели разкъсани облаци, а топлият вятър топеше снега и водосточните тръби пееха радостно. Д. Димов, Т, 240. Беше един от ония мартенски дни, които вече напомнят, че идва пролет. Д. Кисьов, Щ, 472. Над оголелия и обезобразен от зимния студ парк, .., се бяха спуснали вече тъмнината и мракът на мартенската нощ. Р, 1926, бр. 229, 3. Денят бе мартенски: студен, слънчев и неприветлив. Ив. Вазов, БП, 41. // Който става или е станал през месец март. В дните на мартенското настъпление дивизията проби с рязък удар укрепените хитлеристки позиции. П. Вежинов, НС, 55. Мартенската революция в Берлин завършила с победата на работниците и занаятчиите. Ист. VIII кл, 90. Аз имах скъп другар на Драва. / Той падна в мартенския бой. Ив. Бурин, ПТ, 133. Мартенско съвещание.
◊ Топя се (стопя се) като мартенски сняг. Разг. Изчезвам много бързо. Щастието ѝ бе краткотрайно и се стопи като мартенски сняг.