МА̀РТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мартенски. В един студен мартин вечер 1821 година една жена сърдчено вървяла по улици Бордо. С. Радулов, ГМП (превод), 41. Пенчо, .., на̀ какво беше са поукротил малко и гледаше напреде си .. Но и това добро трая толкова, колкото трае и мартиният сняг. Ил. Блъсков, ПБ II, 45. Мартин дъжд в оцет да налееш, пак става лют. Н. Геров, РБЯ III, 51.
◊ Мартина събота. Диал. Една от четирите съботи през месец март, през която се празнува и не се работи, за да не вали град. По нас тачат мартини съботи, .., вълчи празници, миши празници и пр. и пр. Лет., 1874, 222. Когато метнеме само един кратък поглед на съхранените и до днес наши народни празници, .., както н. п. на Сурваки ..; мартини съботи, .., никакво съмнение не ни остава, че то е било старобългарското наше вероизповедание преди обръщането ни в християнството. Г. С. Раковски, БС I, 22.