МАРТЍНА ж. Мартинка1. Всички тези [възбудени] хора бяха накичени с най-различни оръжия, като се почне от кримки и мартини, та се свърши с турски маузери и български манлихери. Г. Караславов, ОХ III, 461-462. Идеше селският пъдар — турчин, .. Окачил мартина на рамо и натъкнал касапски нож на пояс, той беше само няколко стъпки пред къщата. П. К. Яворов, ХК, 40. — Дигнах мартината .. „Тате, аз съм!“ — извика .. Не ми трепна сърцето, Щерю, гръмнах. Гръмнах право в него и пуснах конете. Й. Йовков, ΒΑΧ, 144. Йобземи си мартината, / мартината, фишеците, / яз ке пълна, ти ке фърляш. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 27.