МАРТЍНКИ1 мн., ед. (рядко) мартѝнка ж. Жарг. Пищялки на крака. — Останах веднъж три смени на работа .. Каталясах, едва се държах, мартинките ми се разтрепераха. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 117.
◊ Отсичат ми се / отсекат ми се мартинките. Жарг. Изпитвам отмаляване от някакво изживяване, силно вълнение или от умора. Разтреперват ми се / разтреперят ми се мартинките. Жарг. Силно се изплашвам. Треперят ми мартинките. Жарг. Силно се боя, страхувам се, много съм изплашен. — Ама че лекар специалист си намерихме. Знаете ли как ми трепереха мартинките да не каже: „Болни ли сте, я пийте мастило или подово масло“. В. Нешков, Н, 339. — Добре си му рекъл! — махна щедро Митрето. — Хайде де, нека и нашите да се радват, и на ония да им треперят мартинките! В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 132-133.
МАРТЍНКИ2, само мн. Диал. Мартинка3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.