МА̀РТЍР м. 1. Остар. Книж. Мъченик. Поляците са ся показали най-добри патриоти, ..; тий са принесли най-много мартири за народната свобода. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. В първите векове на християнството образование е било чисто религиозно и са е разпростирало с ония убедителни наставления, що са породили голямата абнегация (отричание от само себе си) на мартирите (мъченици), които средните векове дадоха на християнския свят. Д. Войников, У, 1870, бр. 11,163.
2. Диал. Свидетел; шахат, шахатин.
— От гр. μάρτυρος.