МАРТИРИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Измъчвам. Дали съзнаваха, че той отдавна е бил такъв и че небитието му сега влиза в нова фаза или подозираха свирепата ненавист, що мартиризираше тая бедна душа. Ив. Вазов, Съч. IХ, 75. Човек не знаеше от какво им е душата на бедните волове, разчекнати и мартиризирани под тежестта на тоя товар, утрояван от лошотата на пътя. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 113. мартиризирам се страд.
— От фр. martyriser.