МАРТИРЍСВАМ, -аш, несв.; мартирѝсам, -аш, св., прех. Диал. Признавам, изказвам, изповядвам. Йой Вено, Вено, милинка керко! / Да мартирисаш кой ми те удри / по бело гърло, по кован гердан? Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 172. мартирисвам се, мартирисам се страд.
— От гр. μαρτυρώ, мин. св μαρτυρίσω 'свидетел съм' (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 124.).