МАРТЍРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Бивам свидетел, свидетелствам. Три села чинат давия, / четвърто село мартири, / вуйко му баш давуджия, / Стояна да го обесат. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 325.
