МАРТЍТ м. Минер. Желязна руда с черен цвят, разновидност на хематита, образувана при окисление на магнетита. Планината Благодат Урал .. съдържа магнетит и малко хематит, халкопирит, сфалерит и мартит. Г. Георгиев, МП, 236. Хематит — .. На места образува псевдоморфози по магнетита и се нарича мартит. Г. Георгиев, П, 68.

— От лат. martites.


Източник: Речник на българския език (онлайн)