МАРТЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който се отнася до мартит. Горните слоеве на магнетитовите находища често са претърпели изветряване, като .. се получават междинни руди мартитови руди. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)