МАРШ, ма̀ршът, ма̀рша, мн. ма̀ршове, след числ. ма̀рша, м. 1. Само ед. Войнишки ход в строй с отсечени равномерни стъпки под такт. Най-сетне партизаните излязоха от селото и в равномерен марш продължиха по шосето. П. Вежинов, НС, 246. След молебена в катедралата и церемониалния марш пред двореца Стамболов уморено последва княза заедно с другите политически лица, дипломати и по-висши командири от войската. В. Геновска, СГ, 493. Засвирват музики, потеглюва войската — / .. / Церемониален марш. К. Христов, Избр. ст., 161.
2. Придвижване на войски в походен ред от един район в друг; поход. Крайният пункт на днешния ни марш беше с. Ташла Муселим. Й. Йовков, Разк. II, 115. Вражеската пехота бе вече започнала настъплението ..: вървяха прави, нещо и силно, и самоуверено имаше в непоколебимия им марш към българските позиции. П. Вежинов, НС, 33. Половин час път бяхме изминали от с. Мухово, когато преднята стража дотърча бързо назад, .., трябаше да спреме марша си за няколко минути. З. Стоянов, ЗБВ II, 45. И боят пламна. Пламна, когато главните сили още бяха в походен марш. НА, 1959, бр. 3406, 2. ● Обр. Потъват в тихите води основите, от влагата зелени, / и маршът на годините е мраморните стъпала изтрил. Е. Багряна, ЗМ, 53.
3. Музикално произведение с отсечен ритъм, под такта на което става придвижване в строй. Начело с тръбачите, които свиреха същия марш, те излязоха от Люляково и поеха пътя за града. Й. Йовков, Разк. I, 110. Влакът бавно се изтегли от гарата всред „ура“, тържествения марш на военната музика и нестройните викове на множеството изпращачи. В. Геновска, СГ, 360. Военна музика свиреше тържествени маршове. Ив. Хаджимарчев, ОК, 306. Дружината запя бунтовен марш и последва поп Груя, който стъпи най-напред в Оборище, с кръста в ръка. З. Стоянов, ЗБВ I, 403.
◊ Движа се (понасям се) в (с) усилен (ускорен, победен, триумфален, бърз) марш. Движа се, понасям се стремително, бързо и победоносно. Дружината на капитан Попов, която пъуваше с нас, сега в усилен марш се движи към София. В. Геновска, СГ, 362. Отредът с усилен марш пъплеше под ясното небе. Ив. Хаджимарчев, ОК, 275. В края на април 1945 г. частите на Първа българска армия в състава на Трети украински фронт с усилен марш гонеха по петите хитлеристките войски. РД, 1950, бр. 129, 2. Прощален марш. Разг.; Сиктир-марш. Простонар. Ирон. Марш, по-рядко танц, с изсвирването на който се закрива танцова забава, музикална програма и под. Вечеринката свърши късно. Петър и Нонка останаха до края. Облякоха се, танцуваха прощалния марш и чак тогава си тръгнаха. И. Петров, НЛ, 17. Концертът завършваше с необявяван на дъската сиктир-марш, както тогава софиянци наричаха последния номер. Това бе покана до публиката да се разотиде. П. Мирчев, СЗ, 144. С бърз (ускорен) марш. Остар. В много кратък срок, много бързо. От Одрин ме изпратиха с най-бърз марш на фронта при Битоля. Ив. Димов, АИДЖ, 38.
— От фр. marche или нем. Marsch.
МАРШ и (удължено) м-а-а-арш междум. 1. Употребява се като команда за начало на движение в строй или на отделно лице с отсечени равномерни стъпки под такт. — Тоя граф Толстой или Сухой — не го знам кой е — да ми паднеше в ръчицата, .., па да му дам пушката в ръка и да му кажа: „Смирна! Марш!“. Ив. Вазов, Съч. ХV, 153. — Зуна, лявото рамо напред, а Минко право, марш! Изпълнихме заповедта. Зуна зави вляво, а аз продължих направо. Г. Белев, ПЕМ, 101. Встрани танкистите сваляха зелените клонки от танковете си .. — Екипаж, готови за бой! Водач, напред марш! Ив. Мартинов, ДТ, 173.
2. Разш. Разг. За изразяване на заповед някой да отиде някъде. Когато стигна до нея [тълпата], той зае най-сериозната поза, .., и с повелителния жест на нов Наполеон изкряска: —Марш по местата си, мерзавци! Г. Караславов, Избр. съч. II, 370. „Стойте — казват, — защо мелите контрабанда? Оставяйте житото, и марш — право в село!“ Х. Русев, ПС, 51-52. — Сега веднага вкъщи! Марш! Срещна ли ви повторно на улицата — ще ви натикам в дранголника. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1751, 4.
3. Разг. Грубо. За изразяване на заповед за изгонването на някого; махай се, върви си! — Твоите номера вече не могат да минават .. Марш, и повече да не ме безпокоиш! Бай Пондю излезе смазан и още по-объркан. Г. Караславов, Избр. съч. II, 216. Марш от лозето ми! Не ви ща помощта, не ви ща нищо, дето съм ви издавал досега, нито брашното, нито виното! — размаха ръце срещу тях Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 161. — Марш скоро вън, .. — викна грубо и презрително поручикът. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 5, 384. — Аха, вие ги вардите, вашата мамка! — каза Андон с тъмно гърло, .. — Мааарш — извика Керанов, изтегли пистолета и закрачи към Андон. Д. Вълев, Ж, 77.
4. Удвоено марш-марш. Остар. Обикн. в сказ. функция. За означаване на придвижване в строй. — Никой не може да разбере какво е туй чудо. Па сядат на конете си и, марш-марш, право към дивния дворец. Ал. Константинов, Съч., 114.
◊ Бегом марш. Воен. Команда за бягане. — Внимание, другари! — извика той [Гражев]. — С движение по един от двата фланга да се стигне до оградата пред нас .. Бегом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 182. Кръгом марш. Воен. Команда за обръщане. — Пред мене, кръ-ъ-ъгом .. марш! — изкомандвах късо, но безапелационно аз. Др. Асенов, СВ, 50. На Мито му се стори, че му изкомандва кръгом марш и смутен, объркан, стиснал шапка в ръка, излезе за в частта си. Ст. Даскалов, БМ, 260. Ходом марш. Воен. Команда за тръгване. — Картечницата! Дайте бързо картечницата! — заповяда той с онзи неизмерим тон на началник, който не търпи никакво възражение. — След мен, ходом марш! Ив. Мартинов, ДТ, 85. Най-напред той ни изправи един до друг. — Мирно! — изкомандва Ното. — Ходом марш! Г. Белев, ПЕМ, 101.
— От фр. marche 'иди', пов. от marcher.