МАРШИРУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Вървя с отсечена равномерна войнишка крачка. Ротите маршируват и в походен строй се отправят по пътя за гарата. Л. Стоянов, Х, 143. Един гвардейски взвод с барабан, тромпети и със стегната маршировка отиваше към двореца да смени караула. Подпоручикът, .. от време на време с гримаса бавно обръщаше главата си назад, за да види дали войниците маршируват добре. Д. Димов, Т, 89. Прибирайки се в хотела, ние срещаме строени младежи и девойки, които маршируват по блестящия мокър асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 116. Не може да се не гледа с наслада как той марширува пред своята рота, отиваща на стража, с музиката напред. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 96.
2. Упражнявам се да вървя с отсечена, равномерна войнишка крачка. Още от четвърти клас Митя беше решил да постъпи във военното училище. Стана юнкер. Маршируваше и учеше устави. Г. Стаматов, Разк. I, 78.
— От нем. marschieren през рус. маршировать.