МАРШИРУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от марширувам; маршировка. Строява господин околийският съдия двамата свои заместници съдии, архиваря си, тримата писари призовкари, машинописката и тримата прислужници в три редици по трима в задния двор на съдилището и почва да прави репетиция за маршируването пред официалните власти на парада. О. Василев, ЖБ, 231.