МА̀РШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до марш. Станкулов погледна към площада зад гарата и видя железничарите, .., готови да тръгнат към града, откъдето се чуваше маршова музика. М. Марчевски, П, 296. В далечината екна стройна маршова песен. Д. Ангелов, ЖС, 410. Пленниците потеглиха с маршова стъпка. Д. Жотев, ПМИ, 123. По улицата се зачу музика — най-напред маршовото биене на тъпана. Д. Добревски, БКН, 253. Революционните химни, масовите, военните и партизанските песни най-често имат маршов характер. Пеене VI кл, 1965, 82.