МА̀РШОВО нареч. В такта на марш. Аз не само подсвирквах с уста, но дори крачех маршово като тогава, с червената рубашка. ВН, 1963, бр. 3681, 2. При следващото изпълнение мелодията звучеше маршово.


Източник: Речник на българския език (онлайн)