МАРШРУ̀Т м. 1. Предварително набелязан път с определени спирки по него, по който се придвижват превозни средства или участници в пътешествия, екскурзии, състезания и под. Обикновено, докато товарят, аз седях в кабинката и нанасях маршрута в книгата за движението. К. Калчев, ДНГ, 86. Маршрутът ни минава през прочутите Сини камъни — разкошна диадема на град Сливен и на цяла Източна Стара планина. Л. Мелнишки, ПП, 24. Началникът на експедицията изготвя маршрутите, правят се описи на обектите. Й. Радичков, СР, 40. В зависимост от тях [задачите] той трябва да се запознае с определени литературни източници, да определи маршрута на екскурзията. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 9.
2. Разш. Разг. Път, по който някой се движи, придвижва, обикн. постоянно, редовно. През следващите няколко дни Муци беше примерна. Маршрутът ѝ — съвсем обикновен: от къщи в театъра, от театъра в къщи. Й. Демирев и др., ОС, 75. Строгият маршрут на групата никога не се мени. Тя знае, че ще мине край ъгъла, където вече седмици наред един червенокос присмехулник .. продава печени кестени. Б. Йосифова, БЧМ, 135.
— От нем. Marschroute.