МАСЛО̀, мн. масла̀, ср. 1. Само ед. Полутвърдо мазно вещество с бледожълт цвят, което се добива от мляко и се използва като хранителен продукт. Продаваха добитото от своята жива стока масло и сирене, като оставяха децата си да сухуват. Т. Влайков, Съч. III, 77. Зад една чупка на шатрата .., той съзря едно момиче, заето да бие масло в една буталка. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 57. Коприщенското масло и сирене са славят и в Цариград. Л. Каравелов, Съч. II, 73. Прясното краве масло е най-подходящо за ястия, приготвени с птици, агнешко, телешко и говеждо месо, за гулаши, кебапи, задушени и т. н. Н. Сотиров, СК, 29. Цялото лято мандражиите под надзора на свойт „кехая“, доят овцете и от млекото приготвят в мяхове доста добро масло и сирене. Ст. Шишков, ЖБ, 22. // Отделна опаковка с такъв продукт. Купих две масла. // Само мн. Различни видове от този продукт. — Най-чудното е, че подобри маслата, а особено сиренето, дотолкова, че връщаме поръчките с извинения. О. Василев, Т, 218. У нас също малко се работи за производството на нови видове сирена и млечни масла. РД, 1960, бр. 145, 3.
2. Само ед. Обикн. с прил. Течно или твърдо мазно вещество, което се добива от маслодайни растения и се използва като хранителен продукт, като суровина в индустрията и др. Изкараха четиридесет килограма слънчогледово масло, оставиха си само половин тенекия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325. Значително място в стопанското минало на Карлово и неговата околия заема отглеждането на розата и производството на розово масло. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Маковото масло е еднакво ценно като храна като слънчогледовото. ПН, 1934, кн. 2, 31. От зърната му [на фъстъка] се произвежда фъстъчено масло и маргарин, а кюспето служи за храна на добитъка. Л. Мелнишки, К, 44. Бадемово масло. Евкалиптово масло. Какаово масло. Кафеено масло. Камфорово масло. Кокосово масло. Ленено масло. Ментолово масло. Рициново масло. Рапично масло. Сусамово масло. // Само мн. Различни видове такова вещество. Купци от Визанс, от Персия и Арабия носеха коприна, кадифета, благовонни масла и мехлеми. М. Смилова, ДСВ, 37. Той [Кутрио] им завиваше в книжки разни прахове и зрънца, .., наливаше в шишенца балсами и благоуханни масла. Д. Талев, СК, 16. Замфир Петрови, притежатели на две валцови мелници и на една от най-големите рафинерии за растителни масла в Южна България, .., го бяха приели за съдружник. Д. Ангелов, ЖС, 24. Този град [Казанлък] е важен поради търговията си с гюлови води и масла. С. Бобчев, ПОС (превод), 67.
3. Спец. Само ед. Обикн. с прил. Мазно вещество от минерален или растителен произход, което се използва за смазване на метални части, в двигатели с вътрешно горене и др. Земята наоколо беше напоена с масло, миришеше на бензин, на нафта. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 67. Трактористът .., налял, .., непречистено масло в мотора. А. Гуляшки, МТС, 116. Тясното машинно помещение беше одимено от цигари и миришеше на изгоряло машинно масло. Д. Добревски, БКН, 55. В паметта му блуждаеха спомени от фронта. Пак вдишваше острата миризма на оръжейно масло и виждаше пред себе си ръкохватките на картечниците. Ем. Станев, ИК III и IV, 460. Подово масло. // Само мн. Различни видове такова вещество. Улицата е пълна с леки коли, мотоциклети и мотопеди, .., въздухът е изпълнен с миризма на изгорял бензин и смазочни масла. В. Райков, ПВ, 114. В нефтопреработвателния завод се дестилира тежко дизелово гориво, разни масла (локомотивно, диференциално и др.) и мазут. П. Мандев, СПВ, 51. Тези заводи, .., са заводи за рафиниране на течни горива и масла. Г. Караславов, Избр. съч. III, 276. Автомобилни масла.
◊ Дървено масло. Остар. Растително масло, получено от плода на маслината; зехтин. В бъчвите се плискаше черно старо вино, а в меховете се плакнеше жълто кехлибарено дървено масло. А. Каралийчев, ПГ, 91. От Турско навън са износя: .., сухи плодове, дръвено масло и пр. С. Бобчев, ПОС (превод), 39. Етерично (етерно) масло. Хим. Приятно миришеща летлива течност, която се добива от цветовете, листата, плодовете, стъблата или корените на някои растения, употребявана в парфюмерийната, хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост. Всички органи на растенията .. могат да отделят едни или други летливи вещества .. Някои от тях, .., често биват обединявани под названието етерични масла. Н. Митрева, ВРС, 47. Кристалният въздух е изпълнен с благоуханните изпарения на напоените с етерни масла растения и цветя. Пр, 1952, кн. 6, 38. Земно масло. Спец.; Каменно масло. Остар. Книж. Природно течно гориво с голямо икономическо значение и широко приложение в химическата промишленост; нефт, петрол. Подкрепен от него [знанието], той [човекът] зауздава всичките земни стихии и ги изпраща на работата си: светлината, електричеството .., подземните въглища и каменното масло, .., вятърът, огънят. Лет., 1872, 159. Рибено масло. Масло, добивано от черния дроб на някои северни морски риби, най-вече от треска, използвано като храна и като лекарство. Рибеното масло представлява един изключително важен износен артикул за страната. С. Кюпрюбашиев, И, 86. Розово масло. Етерично масло, съдържащо се в цвета на маслодайната роза, получавано чрез водна дестилация и широко използвано в парфюмерията и козметиката. Аз зная, че бай Ганю по-рано е дохождал в Прага, бавил се е дълго време и е продал доста розово масло. Ал. Константинов, БГ, 39. Непознатият любопитно огледа стаята на момичето, чиста и спретната, със сподавен някъде дълбоко в чекмеджетата дъх на розово масло. М. Грубешлиева, ПП, 140. Чисто масло. Диал. Краве масло. Бюфетчията Цецо мажеше чисто масло върху филиите. В. Пламенов, ПА, 13. — От тях [пилетата] трите да бъдат задушени в тенджерата, а останалите опържени в чисто масло на парчета. З. Стоянов, ЗБВ III, 178. Сяка носи в ръка по нещо сготвеничко, като за болнаво: коя питички в чисто масло опражени, .., коя ошавец. Ил. Блъсков, ДБ, 54.
~ Бия водата да пусне (да изкара) масло. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша безполезна работа. Върви ми <като> по мед и масло. Разг. Лесно, без затруднения постигам, осъществявам нещо. Хм, вие май сте от идеалистите .. Или пък всичко ви върви по мед и масло в живота. Ем. Манов, БГ, 145. Вървя (тека) <като> по мед и масло; Вървя <като> по масло. Разг. За нещо — ставам, извършвам се без пречки, затруднения, лесно и много добре. Като по мед и масло вървеше животът тука. Д. Немиров, Б, 15. Е, то да речем, че всичко е текло по мед и масло — не е, ама нали свършихме тая работа — от отдавна ни е леко на душата. Кр. Григоров, Н, 130-131. Недьо Дунков си ги има всичките тия качества, отговаря на условията и затова му върви работата като по масло. Чудомир, Избр. пр, 228. Гася огън с масло. Диал. Подклаждам, раздухвам разпра, скандал. Изплувам отгоре като масло. Разг. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам, все се смятам за прав. Искам да изкарам масло от водата. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша безполезна работа. Керемида масло да пусне. Разг. Употребява се, когато голям скъперник неочаквано даде нещо. Подали му листа за помощите, наместил очилата той, па взел перото и записал в графата цели десет лева. — Бре, рекли си приятелите на Кондовчето, — доживяхме да видим керемида масло да пусне. Чудомир, Избр. пр, 102. Масло над водата съм. Разг. Обикн. неодобр. Надвивам, побеждавам, наддумвам, все съм прав. Мед и масло ми капна (ще ми капне) на сърцето. Разг. Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо, много се зарадвах (ще се зарадвам) от нещо. Като достигнах в ближната там долина и му ударих отгоре над треволигата една студена вода — мед и масло капна на сърцето ми! З. Стоянов, ЗБВ II, 322-323. Мед и масло. Остар. 1. За състояние, положение — в пълен ред, в пълно благоденствие, благополучие. Причинителите на кланетата, .., имат смелостта, само за да прикрият своите злодеяния, да измамят и правителството, като го уверяват, че сичко е мед и масло. НБ, 1877, бр. 66, 258. Има ласкателна съвест, за която всичко е мед и масло. ИЗ 1877, 443-444. 2. За думи — много приятни, доставящи голямо удоволствие на слушащия. — Ах! Колко ще ѝ аресате! Белите ви мустаци, великолепното ви ходене, .. — Наистина, Фросинке, мед и масло са думите ти. М. Балабанов, С (побълг.), 79. Мед и масло тече. Разг. Голямо благоденствие е, цари приятен и спокоен живот. — В никое царство, селени, не тече мед и масло. А. Страшимиров, К, 50. За разлика от Атанас (..), Иван Замбин си знаеше, че и тук не тече мед и масло. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 337. Мед и масло ще потече (ще рукне), (потече, рукна). Разг. Ще настъпи (настъпи) голямо благоденствие, приятен и спокоен живот. „А сякаш главата ми е празна, няма за какво да мисля — сърдито се мъмреше той, — да не би пък на кооператорите да е потекло мед и масло! Добре сте, казват, и толкова“. Н. Каралиева, Н, 164. Рукна по България мед и масло. Ал. Константинов, БГ, 121. Наливам / налея (вливам / влея, доливам / долея, турям / туря, турвам / турна, притурям / притуря, сипвам / сипя, хвърлям / хвърля) масло в огъня. Разг.; Подливам / подлея масло на огъня. Диал. 1. Подбуждам, подстрекавам още повече някого, за да извърши нещо. Той [Димо] знаеше, че войниците се готвят да напуснат фронта и сам наливаше масло в огъня, но сега, след като денят бе определен, той се смути, обезпокои се. К. Петканов, МЗК, 254. Клеветата сипва масло в огъня и властта се заема още по-енергично да дири забягналия учител [Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 64. 2. Съдействам, спомагам за изострянето на някакви неприязнени чувства, настроения. Тя виждаше, че не само той носи всичката отговорност за нещастието в тяхната къща, че и майка ѝ, .., с упоритостта и подозрителността си наливаше винаги масло в огъня. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. Мюсюлмани и християни бяха настръхнали едни срещу други и суровите мерки на властта, вместо да гасят, като че наливаха масло в огъня. Ст. Дичев, ЗС II, 119. А може би някои незнайни интереси са заставяли турците да си чинят оглушка, както по-преди такива же интереси са ги карали сами да поддържат тая врява, сами да вливат масло в огъня. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (I), 74. 3. Разпалвам още по-силно някакво чувство у някого. Как да му каже, че го обича, но няма да се омъжи за него ? Защо да налива масло в огъня? М. Марчевски, П, 70. Нямата не знаеше как да се справи с мъката си. Думите на неканената гостенка хвърлиха масло в огъня. К. Петканов, ОБ, 249. Вместо да успокои другаря си, той бе почнал да го ругае, да долива масло в огъня на разгорещената му фантазия. П. Вежинов, ВР, 108. Пържа се в собственото си масло; Пържа се в маслото си. Разг. Намирам се в крайно тежко, много лошо положение, подложен съм на големи изпитания и трудности. — Тебе те чака наистина път .. А питаш ли мене? Ще остана тук да се пържа в собственото си масло. К. Калчев, СТ, 193. Но по-страшно, по-жестоко страдание бе приготвила съдбата на Селимхан, по-насищаща мъст за Юсуф. „Колко още има да се пържиш в маслото си!“ — мислеше с наслада, докато преминаваше портата на щастието. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 614. Светих (ще светя) маслото някому. Разг. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. На съвременния човек дуелите, .., биха действали потресающе върху изострените нерви .. Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш някъде на тъмно и да му светиш маслото с един вистрел. Елин Пелин, Съч. IV, 184. — Срещах го аз моя Иванчо, — добави той — и струва ми се, че му светих маслото .. Трябва да съм го убил. Й. Йовков, ΒΑΧ, 143-144. Тръгвам / тръгна (потичам / потека) <като> по мед и масло; Тръгвам / тръгна <като> по масло. Разг. За нещо — започвам да се извършвам без пречки или затруднения, лесно и много добре. Ние сме ново стопанство, ново домакинство правим. Всеки знае, че изведнъж работите не могат да тръгнат като по мед и масло. А. Гуляшки, СВ, 308. — Да се уволнят всички провинени! .. Като се тикнат двама-трима в затвора и всичко ще тръгне по мед и масло. П. Незнакомов, СНП, 135. Аз не се надявах да тръгне работата като по масло. Ив. Вазов, МЧ, 28. Нашите училищни работи не са потекли, да кажем, по мед и масло. Ч, 1875, кн. 1, 10.