МАСОВЍК, мн. -ци, м. Лице, което умее, има качествата да работи с хората, с масите. Притежаващ ораторски дар на истински масовик, той увличаше и приковаваше слушателите си. Ем. Манов, ПЯ, 97. Той [Щерю Воденичаров] е един от най-активните ремсови деятели, той е прекрасен масовик, той е любимец на борческата и честна младеж в града и околията. Г. Караславов, ПМ, 72. // Лице, което организира и ръководи културно-масовата дейност (обикн. в обществена организация). Задачата на културнопросветника или както го наричат — масовика, е да намери такива форми и начини на общи занимания и развлечения, които да се понравят на повече хора. ВН, 1961, бр. 3104, 4.
— От рус. массовик.