МАСО̀Н м. Последовател на масонството, член на масонска ложа; франкмасон. Един познат му бе разправил нещо за масонството, чиито главатари били евреи, и бакалинът подозираше, че всеки, който посещава семейство Бехар, е масон и участник в тайните ритуали, които се извършват на горния етаж. Ем. Манов, ДСР, 13. Масоните се организират в тайни организации (ложи).

— От фр. maçon 'зидар'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)