МАСО̀НСТВО, мн. няма, ср. Религиозно-етично движение, възникнало през ΧVIII-ΧΙΧ в. в различни страни на Европа, с тайна организация и мистически обреди, което препоръчва като средство за преустройство на обществото мирното побратимяване на хората и моралното самоусъвършенстване. Тъй като масонството е тайно, скрито за външния свят сдружение и понеже то ревниво пази забулени в тайните на своя ритуал и своята дейност, и своите членове, често пъти във въображението на света то е колкото страшен, толкова и опасен фантом. Д. Казасов, ВП, 476. Още в периода на увлечението по масонството той [Пиер Безухов] решава да посвети силите си за благоустрояване на селяните. Лит., Хкл, 61.