МАСРА̀Ф м. Простонар. Разноски, разходи. Колкото му останеше в кесията, чичо Венко го стискаше и не обичаше дип да го отдяла за къщен масраф. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, заравяне, отравяне, връзване, развързване, колове, огради, рязане, пръскане — масрафи са това. Чудомир, Избр. пр, 121. — Кажи ми, от какво да бъда весел? От това ли, че живея в тойзи неразбран свят? Празнуват празници, а не мислят, че и в празниците вървят масрафи. БКн, 1859, кн. 1, 167. Булчица млада Петкана, / тя на Стоян думаше: / — Стойене, първо венчило, / като ма не щеш Стойене, / защо си сватба подигна / и толкоз масраф направи? Нар. пес., СбНУ ХХV, 97.
◊ Надвивам си / надвия си на масрафа. Разг. Имам достатъчно средства, печеля достатъчно, за да посрещна всичките си нужди и да харча, колкото искам. Хората надвиват вече на масрафите си, купуват и ще купуват и леки коли. Тарас, ТМ, 127. Чернев: — Ти, изглежда си надвил на масрафа си, щом си дошъл да слушаш речи. Бοцата: — И още как! (..). Ти ела само да ни видиш на село! Не сме били никога по-добре. Н. Каралиева, РП, 70.
— От араб. през тур. masraf.