ΜАСТ, мастта̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. 1. Мас. Истина е, че човекът са храни повече из животното царство, като например с месо, с маст, с масло, с яйца, с риба и пр. Знан., 1875, бр. 10, 150. Турни в едно гърне неварено мляко, нека стои 48 сахатя на хладно място, от което ще да излезе сичката маст на млякото на връха. Π. Р. Славейков, СК, 101. Сичките [бобри] имат под опашката си една маст, която е потребна за целба (илач). П. Берон, БРП, 104-105. Мнозина покриват коня си, за да го не ядат мухите, а разумният купи за 20-30 пари рибна маст, па намаже коня там, гдето му додяват мухите и тъй не ся ни чуят, ни видят. Лет., 1871, 237.
2. Цвят, боя (на коса, кожа). Не само мастта, но и чъртите и всичкото изражение на лицето така бе изменено. Б. Димитров, Я I (превод), 93.