МАСТЍКА ж. 1. Само ед. Силно алкохолно питие, разпространено в Югоизточна Европа, Мала Азия и Близкия Изток, което се получава чрез смесване на спирт с вода, анетол, захар, дъвково масло и др. и обикн. се пие с добавяне на вода, при което побелява. Пред него между двете му ръце, .., стоеше водна чаша и в нея се белееше недопита мастика. Д. Талев, ГЧ, 71. — Мале, кажи да ни донесат малко ракия .. — Ако искаш мастика, да донесат. Аз съм ракиджия, не обичам правените питиета. Ем. Станев, ИК I и II, 23. Там [на събора] той ще разтвори бутилки и бурета с бира, бъчви с вино, бъклици с мастика и сливовица. Г. Караславов, СИ, 66. Хаджи Пени урежда веселба — .. Разнасят се леблебии, разлива се сладък шербет, лее се сакъзлия млечнобяла мастика. Д. Немиров, Б, 148. // Само мн. Различни видове такова питие.
2. Разг. Количество от това питие, което се съдържа в една чаша. Началникът гаврътна две мастики и се сбогува. Г. Караславов, Избр. съч. II, 304. — Дай една мастика, че ме присвива нещо стомахът! —рече кметът и се отпусна на стола си. Кл. Цачев, ГЗ, 111. Пиеха се бели сакъзлии мастики и във въздуха се виеха валма от дим и различни миризми. Д. Немиров, Б, 174. Върви чашата и след мастиката, мастика са гълта. Л. Каравелов, Съч. I, 13.
— От гр. μαστίχη — Друга (остар.) форма: м а с т ѝ х а.