МАСТИЛЕНОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Чийто основен син цвят е тъмен и наситен. На горния край на селото имаше стара, боядисана в мастиленосин цвят къща. ЖД, 1965, бр. 7, 12. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите ѝ се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Долу, докъдето вълните стигат, цветът на скалите е потъмнял, куршуменосив. Под тях водата клокочи, вечно неспокойна, мастиленосиня и тежка. П. Славински, МСК, 101. Слънцето вече залязва и езерото става мастиленосиньо. Н. Фурнаджиев, МП, 130.