МАСТИЛЕНОЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е черен с тъмносин оттенък. Той обичаше техниката, грижеше се за колата като за своя рожба. Колко пъти Рой го бе заварвал .. да лъска нейната тъмна, мастиленочерна повърхност! Б. Йосифова, БЧМ, 111-112. Далечните чуки и зъбери бяха станали мастиленочерни и остри, ясно очертани върху чистата синева на хоризонта. Др. Асенов, СВ, 89. В мастиленочерната и непрогледна нощ очите им напразно се взираха — на повече от пет стъпки нищо не се виждаше. Ив. Мартинов, ДТ, 104.