МАСТЍЛО, мн. мастила̀, ср. Само ед. Специално приготвена от различни багрила цветна течност, обикновено тъмносиня или черна, която се употребява за писане или за печатане. — Иди в общинската канцелария, кажи на писаря, че съм пристигнал и нека ти даде: хартия, мастило, перо, перодръжка, попивка! Ив. Карановски, Разк. I, 151. Тодор Ефремов преглеждаше куп училищни тетрадки. Той се взираше в нечетливите редове, драскаше с червено мастило. М. Грубешлиева, ПИУ, 22. Мекият плясък на машината, шумоленето на хартията, миризмата на печатарско мастило — всичко това му бе приятно, близко. Ст. Дичев, ЗС II, 426. Там ни посрещна Каравелов с разрошена коса, облечен в синя блуза, нацапана, .., с типографско мастило. Ив. Вазов, Съч. ХII, 161-162. Лекарят поиска книга и мастило изново и написа нужните бележки. Π. Р. Славейков, ЦПII (превод), 115. // Само мн. Различни видове такава течност. Тук бяха наредени още повече книги и всякакви училищни вещи, хартии за писане, пера, мастила морави и черни. Д. Талев, ПК, 310. В ъгъла е малката масичка с тушовете и цветните мастила, до тях линиите, пергелите, копирните пера. Г. Райчев, Избр. съч. II, 111. Той [Камен] разположи в нея [палатката] върху настлана дебел пласт свежа дъбова шума, покрита с черга, пишещата машина, циклостила, бялата хартия, .., мастилата и всичко необходимо за своята работа. К. Ламбрев, СП, 160.
◊ Симпатично (симпатическо, химическо) мастило. Особено мастило, при използването на което написаното не се вижда, а се проявява при нагряване или след обработка на текста с други средства. Както е знайно, комитетите пишеха писмата си със симпатическо мастило и буквите ставаха видими само подир нагряването им. Ив. Вазов, ПИ, 223. Много писма с революционно съдържание са изпращаха чрез самата турска поща. Тоя кураж придобиха комитетите тогава, когато са въведе в кореспонденцията им да пишат писмата си с химическо мастило. З. Стоянов, ЗБВ I, 130.
~ Черен (тъмен) като мастило. Много черен, тъмен. Пътеката ни заведе през някакви мочурливи бари, с тиня черна, като мастило, в някакъв глух и стръмен пущинак. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 63. Над полето легна тъмна като мастило нощ. А. Гуляшки, МТС, 346.