МАСТЍЯ ж. Руг. 1. Куче, което скита по улиците и по чуждите дворове. Най-свястно ще бъде, ако застреля някое куче, убийството на една мастия няма да навреди на никого. Д. Вълев, Ж, 16.

2. Прен. Развратна жена (Вл. Георгиев и др., БЕР).

— От тур. mastı.


Източник: Речник на българския език (онлайн)