МАСТОДО̀НТ м. 1. Палеонт. Огромен изкопаем бозайник, живял през неозойската ера, с хобот и два чифта зъби (горни и долни), предшественик на днешния слон. През следващата [втора] част на неозойската ера особено силно се развили сухоземните бозайници — .. На сушата са живели грамадните хоботни бозайници —мастодонти и динотериуми. Б. Божков, ПЖ, 19. Мексикански учени са установили, че откритите на стотина км. от гр. Мексико кости на мастодонт, украсени с рисунки на коне, биволи и тапири, датират от около 30 000 г. ВН, 1962, бр. 3231, 4. Освен него [слона] намирал се е също мамонтът и мастодонтът (допотопни животни в първобитните гори на Северна Америка). Н, 1895, бр. 15, 117.
2. Прен. Нов. Полит. Многобройна, многочислена партия, организация и под. БСП и СДС са двата мастодонта на българската политическа сцена през последните години.
— От гр. μαστός 'гърда' + όδονς, -όντος 'зъб' през фр. mastodonte.