МАСТОРЍЦА ж. Остар. и диал. Майсторица, майсторка; масторка. — Защо дойде, Иване? — беше обикновеното запитване, когато го видеха масториците и момичетата или ратайкините в махалата. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 40. Аз зная — ти си голяма масторица да даваш изкусни названия. С. Радулов, ГМП (превод), 102. Недю буля си думаше: / —„Булне ле, масторице ле, / моли се бульо на мастор, / да не ма мастор провожда / на Узунджовски панаир“. Нар. пес., СбГЯ, 80.