МА̀СТОРКА ж. Остар. и диал. Майсторка, майсторица; масторица. Най-напред пяха, тогаз нашите салонни масторки са приближиха една подир друга до пияното. Ч, 1875, бр. 8, 379. Циганки, черни масторки, / вия кат итти ют Стамбул, / върви ли бяла коприна. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 56.