МА̀СТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Майсторски. Анабазис или „отстъпването“ заключава масторско описание на похода на десетте хиляди гърци, в числото на които са намервал Ксенофонт. Н. Михайловски, РВИ (превод), 156. И ги провождали в македонските градове .. Като градски доктори, вместо да церят, а тие да изтребват първенците и по-способните българи предводители чрез някоя масторска отрова. К. Шапкарев, МЖБМ, 61.
МА̀СТОРСКИ. Остар. и диал. Нареч. от прил. масторски; майсторски. В дома той захваля и поднося приятеля си, че къщите му били направени масторски — на хубав план. У, 1871, бр. 23, 367. Той масторски избрал позиция, но новите му войни били долни, а старите паднали в Италия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 312. Иларион е бил един от най-деятелните пропагандисти на панелинизма в България по онова време, но е бил дълбок политик и умеял е масторски да води работите, като да ся не усещат хората на плановете му. Π. Р. Славейков, ГУ, 12.