МАСУ̀Р м. 1. Цев, обикн. тръстикова, за навиване на прежда при тъкане; калем. Девойчетата ходеха да навиват масури по фабриките за един-два гроша надница. К. Константинов, ППГ, 26. Аз сучех масури у дома. П. Тодоров, Събр. пр II, 115. Тях пасма [от прежда] варят с пепел или със сапун, .., насукват на масури (или калмукани) и от тамо ги сноват. Г. С. Раковски, Π I, 84. // Такава цев, заедно с преждата върху нея. Тук [във фабриката] десет часа трябваше да се стои на едно и също място, да се повтарят едни и същи движения и погледът неотлъчно да следи еднаквите като близнаци масури. М. Гръбчева, ВИН, 27.
2. Разг. Тръба от кухо стъбло на растение, от картон, метал и под.; цев. Той и дружината му намерили спасение във вира: потопили се в тъмния вир, дишали с масури. П. Росен, ВПШ, 124. Сега ще зема един масур, ще го полея отвътре с киреч, ще го туря на една тръвна и ще замажа дупката. Й. Йовков, ЧКГ, 35-36. При една от тие чушми, .. на която водата, .., хлуеше през два железни масури, той [арнаутинът] простря ръце към мене. З. Стоянов, ЗБВ III, 225. // Нещо (обикн. лист хартия, картон, плат и под.), навито като тръба. Най-много се озлобяваше хазайката, когато сутрин момичето минаваше с чертежите си през хола. Големите масури му пречеха да излиза направо от тясното антре. Л. Михайлова, Ж, 21.
3. Разг. Навита във вид на тръбичка къдрица от женска коса. — Ха! Ха! Ха! — безцеремонно се изсмя младата жена и масурите на косата ѝ се разлюляха. Н. Каралиева, Н, 98. Гледаше двете, а виждаше само Мария: нейните лъскави коси, които на дълги масури стигаха раменете. Ст. Дичев, ЗС I, 507.
4. Диал. Чучур на стомна, ибрик, бъклица (Вл. Георгиев и др., БЕР).
5. Остар. и диал. Цев на пушка, пистолет. Първата пушка, ловджийско чифте, с което аз излязох най-напред да гръмна сред двора — не хвана и с двата масура. З. Стоянов, ЗБВ II, 13. Той опря на челото на Тодора Трипани студения масур на пищола, който заключаваше в себе си смъртта. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 117. То си носи една пушка, / една пушка с два масуря, / веднъж гръмне — дваж удари. Нар. пес., СбГЯ, 114.
6. Диал. Кюнец (Вл. Георгиев и др., БЕР).
7. Диал. Царевичен плод със зърната; царевица, гълъб2, кулен, кочан1, мамул, мисир1, мисирка2, моруз, моруза, мумуруз, мумурузка, папур, патка. От двете ни страни са кукурузя .. Високите стебла са накръстосани с големи масури. Т. Влайков, Пр I, 294.
8. Диал. Ледена висулка на стряха; шушулка, свещ. По телефонната линия имаше масури от замръзнал сняг. А. Михайлов, ДП, 86.
— От араб. през тур. masura.