МАСЧЍЦА, мн. няма, ж. 1. Умал. от мас (в 1 знач.). Свинете си дивеели по горите — .., но изобилните жълъди трупали вкусната сланинка под четинестите кожи, та имало с какво да се топне качамакът, .. и да се налее масчица в светилото. О. Василев, ЖБ, 13.

2. Малко количество мас (в 1 знач.). Станка изтича у чичови си Кирови и каза на чина си, че имат гостенин и че трябва да го нагостят. Да даде малко масчица, ако имат. Г. Караславов, ОХ, 415. Една гребка масчица да няма, та като хората качамака да си облажим! А. Гуляшки, ЗР, 180.

— Друга (диал.) форма: машчѝца.


Източник: Речник на българския език (онлайн)