МА̀ТЕРА ж. Диал. Манерка, матерка1. Със себе си той не носеше никакво желязо, само на ремъка висеше една полусмачкана матера за вода. Вл. Мусаков, СбЗР, 433. След него [ротния] тихо, богомолно, със съскаво шепнене четат мнозина и се кръстят непрестанно. При дигане на ръката продрънчават матери и железа. М. Кремен, Б, 36. Пия на големи глътки ракия от матерата, която Карабаша ми подава. Р, 1926, бр. 205, 3.
— От араб. през тур. matara. — Друга форма: ма̀тара.