МА̀ТЕРЕН, -рна, -рно, мн.-рни, прил. Остар. и диал. Майчин. Грейте их [чадата си] с любов матерна, като да от младост усещат теплота и любов ко бедному и непросвещенному своему отечеству. К. Огнянов, ЖА, 11. Моите очи никоги не щат да погледнат твоето сладко лиценце, нито ръцете ми ще помилуват и с матерна нежност прегърнат твоето любко тяло. П. Тодоров, МГ (превод), 53-54.
◊ Матерен език. Книж.; Матерно наречие. Остар. Език на родителите, който се усвоява от човека обикн. в ранно детство по пътя на подражаването на речта на заобикалящите го възрастни; роден език, майчин език. Матерният език— това е сърцето на един народ, то е короната на една вяра. Д. Немиров, Б, 48. Априлов се отказва по-късно от елинофилските си увлечения, залавя се да изучи матерния си език и се посвещава на патриотически предприятия. Б. Пенев, НБВ, 12. Тези лъчи [на народното съзнание], като някое плодотворно семе, хвърлено в земята, дадоха плода на народното събуждание. Българинът дойде в съзнание, захване да учи матерното си наречие. СбДЧ, 223.