МАТЕРИАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от материализирам и от материализирам се като прил. Който има материален, веществен вид, форма или осезаем израз. Под мишница с бохчичката, в която моята старателна баба беше подредила десетките материализирани доказателства за любовта ѝ към своя внук, аз заех, не без мъка, място в един от файтоните. Д. Казасов, ВП, 95. Машините са материализиран трудов опит на обществото.


Източник: Речник на българския език (онлайн)