МАТЕРИАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Философско направление, противоположно на идеализма, което при решаване на основния въпрос за отношението на мисленето към битието приема за първична материята, битието, природата, а съзнанието, духа за вторично. В психологията хилядолетия наред се е водила борба между материализма и идеализма. Псих. Х кл, 3. Талес смятал, че светът не е създаден от боговете, а е вечен и закономерно се изменя. Във връзка с това Енгелс пише: „Така че тук вече цял се изправя пред нас първоначалният стихиен материализъм“. Матем., 1966, кн. 2, 2.
2. Разг. Отношение към действителността, живота, свързано с материален интерес, с търсене на материални облаги. Той [бащата] става изведнаж язвителен, ругае ожесточено грубия материализъм, въздиша и съжалява, че нямало вече идеална любов и че днес хората се женели само за интерес. Св. Минков, РТК, 110-111. Той протестираше против материализма, който преобладава днес във всичките класове и звания. Ив. Вазов, Съч. VI, 157. Слепият материализъм, лакомството за богатство и завистта никоги не можат да имат добри следствия. Т. Станчев, У, 1871, бр. 8, 135.
◊ Диалектически материализъм. Филос. Философия на марксизма-ленинизма, теория за най-общите закони на движението и развитието на природата, обществото и съзнанието. Обществената практика непрекъснато създава нови науки за неговото [на съдържанието] познание и все не смогва да го догони поради откритото от науката — от философията на диалектическия материализъм, непрекъснато развитие на материята. Ал. Лилов, К, 48. Исторически материализъм. Филос. Теория за обществото като цяло, за най-общите закони и движещи сили на неговото развитие. Механистичен (механически) материализъм. Филос. Механицизъм. В края на 17 в. и началото на 18 в. естествознанието се развива под знака на механистичния материализъм. В. Цокова, ОПВ, 19.
— От фр. matérialisme. — Сп. "Училищe", 1871, бр. 9.