МАТЕРИАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Филос. Който е присъщ на материализъм, който е проникнат от материализъм (в 1 знач.). Атомно-молекулната теория се оформи като една напълно обоснована материалистична теория за строежа на веществото. Геогр. Х кл, 15. Моралните добродетели на трудовия народ, .. и материалистичният светоглед на народа са оказали благотворно влияние и върху творческата личност на Славейков. Лит. ХI кл, 44. В основата на материалистичния светоглед лежи учението за развоя на материята. Псих. Х кл, 12. Материалистично обяснение на природните явления.
2. Разг. Който се отнася до лични материални облаги, който е свързан с користолюбие; материалистически. Неговото отношение към нещата е подчертано материалистично — той винаги е търсел изгодата.