МА̀ТЕРЍКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до материк, който е свързан с материк; континентален. Далеч от брега има континентални материали с явен материков произход (кварцови пясъци, огладени камъчета и др.). ВН, 1958, бр. 2051, 4. Особено далеч на изток от другите материкови маси се е придвижила Австралия. К, 1960, кн. 4, 14. Островите имат различни имена: ония, що се намират близо до някой материк, наричат се материкови. К. Смирнов, З, 22. Материкова суша.