MА̀TEPKA1 ж. Манерка. Той иска вода. Димитър се затичва и му подава матерката си. Й. Йовков, Разк. I, 86. Местността беше безводна и всеки трябваше да разчита само на водата, която носеше в матерката си. Д. Димов, Т, 557. На чешмата си наливаха матерките с вода четирима туристи — трима мъже и едно момиче. М. Гръбчева, ВИН, 165.
— От араб. прeз тур. matara. — Друга (диал.) форма: ма̀тарка.
МА̀ТЕРКА2 ж. Диал. Мащерка; мащерика, материка, мащерица, матор2, бабина душица, овчарски босилек. Изпратеното от вас растение се казва мащерка, бабина душица, майчина душица, горска чубрица, овчарски босилек, овчарска чубрица, матерка. ПН, 1932, кн. 2, 31.