МА̀ТИМА ж. Остар. и диал. 1. Урок. Едно время ученето беше друго .., тогава са писваше на дъскичка и като си изучвахме матимата, остъргваха дъскичката и писваше даскалът друго. Ил. Блъсков, ЗК, 31. И в училищата от гръцкий октоих и псалтир токо си ся наложи на учениците —.. — да учат и цял гръцкий язик та и да го говорят! Блажени претерпевшии до конца в това время, които не можаха да си научват матимата. Хр. Данов, Лет., 1869, 160. Ще река на первото да чете като аз показувам, а чи ако не знай негде ще попитам второто, .. Сетне пак ще последова доде соверши урокът (матимата, пинакидата). П. Берон, БРП, 6. Черковният двор широк, покрит със зелена морава, децата по 2-3 на купчинки, .., кротичко или си приказват, или си учат матимите. СбНУ ХVIII, 555.
2. Сюжет (Ст. Илчев и др., РРОДД).
— От гр. μάϑημα (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заeмки в съврeмeнния български eзик, 1969, 125.). — Друга форма: ма̀тeма.