МАТИНЀ, мн. -та, ср. Книж. 1. Забава или представление, което се провежда обикн. сутрин или преди обяд. Утринното представление се наричаше матине. Това название бе усвоено по-късно и от останалите театри, цирковете и кината. П. Мирчев, СЗ, 121. Дадохме матине във Версайл, вечеринка в Лондон, спиритически сеанс във Вашингтон и кинематографическо утро в Кан. Хр. Смирненски, Съч. III, 182. // Музикално утро. В програмата на Софийските музикални седмици са включени и пролетни матинета.
2. Прием, събиране на гости, обикн. сутрин или преди обяд. Госпожа Петрова уреждаше матине всеки втори четвъртък в месеца.
3. Рядко. Женска дреха, направена обикн. от лека, фина материя, която се носи сутрин, след ставане от сън. Сега той за пръв път забеляза, че едрата и снажна доскоро жена се бе стопила. Раменете ѝ се бяха навели над хлътналите гърди, черното ѝ копринено матине гладко очертаваше зад тях старческа гърбица. В. Геновска, СГ, 135.
— От фр. matinée.