МА̀ТКА1 ж. 1. У жена или женско животно — вътрешен детероден орган, в който се закрепва и развива зародишът. Матката се разполага в малкия таз между пикочния мехур и правото черво и по външната си форма може сполучливо да се сравни с круша. Ал. Гюровски, АЧ, 250. Отначало първичната ембрионална клетка се дели без диференциация и здраво сраства със стената на матката. Вл. Андреев, АЕ, 41. Яйцата [на конската муха] се развиват в личинки в матката .. на майката и се снасят малко преди фазата на какавида. ПН, 1953, кн. 8-9, 142. Рак на матката.
2. Остар. и диал. Майка; мати, матер, матица1. Цветът е най-развитата част на крайните части на растението; него го е дало естеството да произвъди бъдещия плод; цветът е матката на растението. Ц. Гинчев, УЗ, 44. О, природо, ти си сладка / ти си на сичкото матка. Кр. Пишурка, К, 20.
3. Остар. и диал. Пчела майка, царица на кошера; майка, матица1. Па улезна у пчелине, / та убоде девет матки, / девет матки яловици, / та залеа бели меди / че на Некя до полите. Нар. пес., СбВСтТ, 705. Матка ли си, води рояка. П. Р. Славейков, БП I, 265. И една нощ, като се въртял на леглото си в безсъница и гледал през ниския прозорец на божиите звездици, пръснати в небесата като пчели без матка, задрямал. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 373.
МА̀ТКА2 ж. Остар. и диал. 1. Корито, легло на река; матица2. Величествената река течеше гордо в широката си матка. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 47. Целите те [бреговете], от матката на реката до върховете им почти, са голи-голенички, дребен храсталак тук-там. РН, 1910, кн. 8-9, 219. Многобройни реки, които имат матката си в планините, отиват към морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 176.
2. Място в коритото на река, където тя е най-дълбока и течението на водата е най-бързо (Н. Геров, РБЯ).
3. Място, което е мочурливо и задържа вода (Н. Геров, РБЯ).
МА̀ТКА3 ж. Диал. По-дългата половина на рабош, в която влиза по-късата, когато бележат нещо на него.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МА̀ТКА4 ж. Диал. Житен клас или клас от друго житно растение, който е близнил; матица3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.