МА̀ТОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за повърхност — който е без лъскавина, без блясък, без гланц. Някои от тях, като червената боровинка, са с вечно зелени кожести листа, с дебела кутикула. Горната им повърхност е лъскава и блестяща, а долната — матова. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 28. Металоидите, .., нямат метален блясък, а са матови. Хим. VII кл, 1950, 59. В зависимост от вида и качеството .. латексните бои могат да дават матово, полугланцово и гланцово покритие. Н. Гудев, ПН, 62. Под стъклените витрини на музеите са наредени сребърни монети, украшения и прибори. Те са матови и тъмни, почти черни. Св. Райчева, К, 5. Обръщаме кутията към по-слабо осветените предмети — образите върху матовата хартия силно избледняват, даже едва се забелязват. Вл. Харалампиев, ПСС, 75.
2. За стъкло, стъклен предмет и под. — който е обработен по специален начин, така че е станал непрозрачен или полупрозрачен. И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. Три големи матови глобуси и много матови крушки по стените разливаха мека изобилна светлина. Г. Караславов, Т, 11. Матова електрическа крушка.
3. За цвят, багра — който не е силен, ярък, който е с мек тон; пастелен. Тази овесарка [малката] е малко по-дребна от врабче .. Женската е оцветена в по-матови цветове. Вл. Помаков, ПДП (превод), 82. Наокол матовото злато свети / от мобели, от свилени тапети. К. Христов, ЧБ, 163. Коприна в матови цветове. Стени в матови тонове.
4. За цвят, багра — който е с мек бял, жълто-бял или цвят с оттенък на кремаво. В тъмната рамка на кестенявите коси кожата ѝ имаше матовия цвят на слонова кост. М. Кремен, РЯ, 612. Тя отвори първата врата, боядисана в матов цвят и с блестяща бронзова дръжка. А. Гуляшки, МТС, 91. Тя беше около двайсет и две годишна мома, .., с доста правилно околчесто лице, матова белина. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 14. // Който е с такъв цвят. Февруарското вечерно небе беше матово и ниско. Хр. Смирненски, Съч. III, 183. Като излязоха от снежните обятия на планината, долу ги срещна меко време — .. През облачното матово небе се прецеждаше слънчева топлина, като през зацапаното стъкло на топлилник. Д. Талев, И, 217. Обръсна се и слезе на двора. Там бе седнал бай Ставри. Димеше с луличката си, като се взираше в спокойните матови води на залива. Ем. Манов, БГ, 84. Морето беше тихо, сивобяоло като матово сребро. Й. Йовков, Разк. II, 25.
5. За човешка кожа, тен на лице и под. — който е с бледомургав цвят; възмургав. Лицето ѝ бе матово, с маслинен оттенък, както испанките, но в чертите ѝ нямаше нито следа от изтънчеността на тези приветливи и целомъдрени жени. Д. Димов, ОД, 12. Къдрите на тъмната ѝ коса хубаво очертаваха матовото ѝ лице. Б. Несторов, СР, 166. Нейните [на Мина] големи очи, дългите мигли и матовата кожа, наред с нескриваната меланхолия и необяснима мълчаливост, бяха за множеството сътрапезници тема на шепотен разговор. М. Кремен, РЯ, 201. А той не сваляше очи от стройната ѝ снага, от голите ѝ погорели от слънцето и закръглени ръце, .., от матовия загар по свежото моминско лице. B. Нешков, Н, 289. Почерняването и матовият бронзов тен идват неусетно бързо. ВН, 1966, бр. 4642, 3.
6. За светлина, лъчи и под. — който не е силен, не е ярък, блестящ. От стъкления потон пада мека, приятна матова светлина. Елин Пелин, Съч. II, 183. Слънцето заседна зад облак и зеленината стана по-гъста. Бялата фасада на тепето прие кратко матово сияние. C. Северняк, ИРЕ, 229. Луната обливаше спалнята му с мека матова светлина. А. Гуляшки, Л, 428.
— От фр. mat 'тъмен, нелъскав' или нем. matt.
МА̀ТОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до мат в шахматна игра. Матова атака. Матова ситуация.