МА̀ТОВО нареч. Без да блестя ярко, силно; меко. Няколко звезди потрепваха между облаците и под тяхната студена светлина се люлееше и матово пробляскваше безкрайната пустиня на морето. Ем. Манов, БГ, 120. Комисарят горе, в кабинета си, двата прозореца светят матово в настъпващия здрач. Др. Асенов, ТКНП, 111. Снегът се бе вкоравил, блестейки матово в мрака. Н. Антонов, ВОМ, 40. Матово лъщеше мократа шума под крайпътните буки — още съвсем прясна, още съвсем златна. Н. Тихолов, ДКД, 214. Водата е мътна, блести матово, меко и тихичко плиска в подмола. Г. Крумов, Т, 12.