МА̀ТОВОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е ярко, силно жълт; убитожълт. Така със сухото, матовожълто лице, със светлите, сини, малко хлътнали очи, .., той приемаше израз на строг, неумолимо суров човек. Д. Немиров, Д № 9, 10-11. Иван Манаилов показваше новия таван, над който работи сега. Готов е централният мотив — един матовожълт слънчоглед, сякаш току-що откъснат от августовска нива. ОФ, 1965, бр. 6522, 4.